Home

cfgbhjkml,llokkuni

Сестра ми беше излязла - смяната й в университета този ден започваше по-рано.Бях таил надежди,че ще я заваря у дома,за да мога да поговоря с нея а случката идния ден,но съвсем изхвръхна от ума ми,че беше сряда.
Усетих тъпа болка в слепоочията си,сякаш си бях разтегнал нещо.Болката се появи след случката с шкафчето и не показваше никакви признаци скоро да спре.Сега вече се питатае какво се е случило,нали?
Случи се в съблекалнята на спортния комплекс,където ходя да плувам.Шкафчето ми се отвори от самосебе си и ме изчаластри в лицето.Смеете се,а?А аз се опитвам да не стана параноичен.
Денят на Виктор,както си личеше от сутринта,се заформяше да е ужасен.Не ужасен,колкото по принцип,но мистерията,която не му даваше мира,го разяждаше отвътре.Случваха се странни неща,за които той нямаше обяснение.Виктор реши,че единственото,което ще оправи деня му,е студена бира,но в момента в хладилника имаше единствено кана със студен чай.Какво ли не би дал точно в този момнт,хладилникъте да бе пълен с бира.
Чу се звук на счупено стъкло.
Подскочих и се запътих бързо към кухнята,като си мислех,че някой отвън бе счупилпрозореца,но не бяха много хората,които ни навестяваха насам - освен ако в къщата не бе нахлул отряд.При тази мисъл сърцето ми замря,а погледът ми се спря на кухненския плот точно пред отворения шкаф.Една висока чаша от матирано стъкло лежеше на три големи парчета върху плота.
Кап.Кап.Кап.
Огледах се смръщено,без да мога да разбера откъде идеше звукът.Счупена чаша,капеща вода ... И тогава ме осени мисълта.Пулсът ми се ускори,щом отворих хладилника.Каната с чая лежеше на една страна.Капакът беше паднал.Кафявата течност бе заляла рафта и се стичаше отстрани.
- Не може да бъде - прошепна Виктор и отстъпи наза.Не беше възможно актът на желание някак да е причинило това.Но какво друго обяснение можеше да има?Надали под масата се криеше някой извънземен,който мести туй-онуй за забавление.
За втори път тази седмица нещо се емстеше от самосебе си.
Вцепенен Виктор взе една кърпа и почисти разлетия чай.През цялото време си мислеше за вратичката на шкафчето в съблекалнята.Беше се отворила още преди да я докосне.Но не може да е бил той.Някои свръхестествени същества можеха да правят такива неща.Да,точно така,първото му преположение беше тя , но тя едва ли би се върнала за него,освен,ако не желаеше смъртта му.
Или пък просто е имало няккво земетресение.Леко земетресение,от което пострадали бяха единствено чашите и чая?Едва ли.
Обезпокоен до краен предел,Виктор провери дали оръжието му се намира на удобно място,за да го използва в критични случаи и взе една книга от кушетката и се изтегна.Трябваше да отвлече с нещо мислите си от случката.
Виктор не обичаше за дето из къщата имаше навсякъде книги.Но те бяха на сестра му.Но всъщност не бяха навсякъде - само там,където беше тя: на кушетката,на фотьойла,на кухненския плот,в помещението за пране,че дори и в банята.
Но колкото и да се опитвах да се съсредороча в книгата,не се получаваше.Част от вината беше на книгата.Разказваше за любов от пръв поглед - проклятоето на моето съществуване.Момчетата срещат момичета и се влюбват.Незабавно.Сродни души,придихания,любов след един разговор.Момичето отблъсква момчето от себе си,поради някаква паранормална прочина.Виктор поклати трескаво глава.
Кого заблуждавах?Аз обичах това безпокойство.Вината не бше у книгата,а у мен.
Тогава отново чу шум,който този път идваше от съседната стая.Хърли книгата и се затече натам със затаен дъх.Какво ли можеше да е паднало пак?
Тогава видя не я ...
Виктор стоеше притихнал, само сърцето му туптеше с нечовешка сила. Ударите му отекваха дълбоко и връщаха спомен след спомен… докато той не изживя отново болката от раздялата. Сега даже сякаш усети тази болка много по-силно.
Какво търсиш тук? - попита с хладен глас Виктор.